22.8 C
София
четвъртък, май 30, 2024

Италия иска да се превърне в европейски газов център

- Реклама -spot_imgspot_img
- Рекласма -spot_imgspot_img

В стремежа си да постигне енергийна автономност от Русия, Итaлия заложи през последната година на природния газ и даде ход на нов план за доставки от Северна Африка и Близкия изток. Проектът обаче предизвика много критики.

През юни в Равена ще „акостира“ нещо като плаваща фабрика. Става дума за „газовоз“ – тристаметров кораб-цистерна, оборудван с големи резервоари за втечнен природен газ и инсталации, които могат отново да го върнат в газообразно състояние. От техническа гледна точка това е плаващо хранилище за съхранение и регазификация или кораб-регазификатор. Той ще акостира на осем километра от плажовете на Пунта Марина, на подходящ кей и ще е свързан с националната мрежа чрез нов 40-километров тръбопровод (кеят и газопроводът предстои да бъдат построени).

Подобен кораб пристигна и в пристанищния град Пиомбино в областта Тоскана през март сред множество полемики. Междувременно се строи нов газопровод между Сулмона в район Абруцо и Минербио в провинция Болоня, за да се подсили връзката между южната област Пулия и северната част на Адриатика – проект, който мнозина определят като стратегически, а други като излишен.

Тези планове се сблъскват със съпротива от страна на граждански движения, еколози, а в някои случаи и на кметове и общини. Не става дума обаче само за отпор на локално равнище. Мрежа от политически и екологични движения и организации, която оспорва плана в общонационален мащаб, се присъедини към призива за протест на 6 май в Равена, пише италианското издание „Интернационале“.

Регазификаторите и газопроводите са част от национална инвестиционна стратегия за укрепване на инфраструктурата за трансформиране на газа в енергия и намеренията на правителството на премиерката Джорджа Мелони да заложи именно на това гориво. Според Националния орган за въглеводороди газът продължава да е незаменим. „Той ще гарантира енергийната сигурност на Италия по време на прехода към възобновяеми източници на електроенергия“, пише на сайта на енергийния гигант „Ени“ (Eni).

„Трябва да се тръгне от газовата инфраструктура, чието разширяване и развитие ще позволи на Италия, благодарение на централната й позиция в Средиземно море, да се превърне в европейски център на газа“. Това заяви през ноември по време на изслушване пред екологична комисия от двете камари на парламента министърът на околната среда и енергийната сигурност Джилберто Пикето Фратин.

Укрепването на регазификаторите, газопроводите и съоръженията за съхранение ще позволи на Италия да се превърне в централна точка за газа, пристигащ от находища в Африка и Близкия изток и насочен към Европа.

За тази цел е необходимо да се увеличат и диверсифицират доставките на газ, което ще спомогне и за постигане на независимост от Русия. Джорджа Мелони посети в тази връзка Етиопия на 15 април, а в началото на годината предприе и пътувания до Алжир и Либия.

За момента това, което се знае е, че има и нови договори със страни производителки на газ в Африка и Средиземноморието в съответствие с разработената от „Ени“ стратегия през пролетта на 2022 г., за да отговори на енергийната криза, породена от войната в Украйна. По време на посещенията си в Алжир и Либия Мелони бе придружавана от управляващия договор на „Ени“ Клаудио Дескалци.

В действителност Алжир се е превърнал във водещ доставчик на газ, изпреварвайки Русия. Според данните на компанията за енергийна инфраструктура „Снам“- Snam (произнася се „Знам“ на италиански език) през 2021 г. на руския газ са се полагали 40 на сто от общия внос, а на алжирския – почти 30 на сто. Миналата година делът на Русия е паднал до 16 на сто, а тори на алжирския газ е нараснал до 34,3 на сто.

По-голямата част от газa, който Италия внася, вече не постъпва от север (газопроводите от Русия), а от Средиземноморието – чрез газопровода „Трансмед“ (Transmed), който свързва Алжир с Мадзара дел Вало в Сицилия, „Грийнстрийм“ (Greenstream) от Либия, който „акостира“ близо до Джела и Трансадриатическия газопровод ТАП (TAP), пресичащ Северна Гърция, Албания и Адриатическо море, за да пристигне в Пулия.

ТАП е последният участък от най-дългия газопровод, тръгващ от Азербайджан, за да трансферира газа, който се извлича от Кавказкия регион и въведен в експлоатация в края на 2020 г. Миналата година по него са транспортирани почти 10 милиарда кубични метра газ за Италия. През ноември миналата година Италия, Албания и Гърция са одобрили план за удвояване на това количество до 2027 г., а Рим сключва споразумения за увеличаване на доставките и със самия Азербайджан. Говори се и за нов газопровод „Ийстмед“ (Eastmed), който да транспортира газ от Източното Средиземноморие (находищата между Египет и Израел).

Не бива да се забравя и втечнения природен газ, който през 2022 г. е покрил една пета от италианския внос чрез непрестанно движение на кораби цистерни от Катар и САЩ. В перспектива това количество ще нарасне благодарение на новите заводи за втечняване на газ на „Ени“ в Мозамбик и Конго.

Има ли обаче Италия наистина нужда от нови инфраструктури за газа?, пита италианското издание. Мнозина са убедени в обратното. „Газопроводите и съществуващите регазификатори могат да са достатъчни, за да се гарантира националното потребление, ако са придружени с мерки за развитие на възобновяеми енергии и енергийна ефективност: инвестиции, които се нуждаят от далеч по-малко време за реализация от новите инфраструктури за газ и са вече предвидени за климатични цели и енергийна сигурност“. Това отбелязва Матео Леонарди, съосновател и изпълнителен директор на „Еко“ (Ecco), независима група за проучвания в областта на енергетиката и климата.

Още един факт в подкрепа на тази теза: потреблението на газ в Италия се понижава. През 2022 г. страната е потребявала с 10 на сто по-малко от предходната година. Ако се отчита зимния период – между септември 2022 г. и февруари 2022 г. – Италия е използвала с 20 на сто по-малко газ от трите предходни зими. „През март в края на зимата хранилищата са били пълни на 57 на сто, което е своеобразен рекорд“, отбелязва Леонарди.

Зимата бе мека, но не е само това причината. „Спадът на търсенето е структурен, както в гражданския сектор, така и в промишлеността и генерирането на електроенергия“, според Леонарди. Това се дължи частично на пестенето на електроенергия от семействата и частично на избора за енергийна ефективност, като е налице съществено подобрение в тази насока при сградите. Например тече процес на замяна на котлите с по-ефективни термопомпени отоплителни системи. В промишлеността потреблението на газ също не се е възстановило от кризата през 2008 г., въпреки че технологиите се подобряват. Пикът на потреблението на газ в Италия е бил регистриран през 2005 г. и оттогава се понижава, както в цяла Европа, поради политически избори за разработване на възобновяеми енергии, така и заради технологии, които залагат на ефективността тоест на потреблението на по-малко електроенергия.

Италианското правителство обаче иска да включи инвестициите за газова инфраструктура в Националния план за възстановяване и развитие и в да ги актуализира в съответствие с европейския план „РиПауър“ (RePower). За да стане това обаче, Рим трябва да покаже, че инвестициите са съвместими с климатичните цели. Планът „РиПауър“, разработен от ЕК, за да насърчи разграничаването от руския газ и ускори прехода към възобновяеми енергии, изисква от Италия да доведе до 80 на сто капацитета за генериране на електроенергия от възобновяеми източници до 2030 г. (спрямо 35 на сто в момента). По тази причина Рим трябва да ускори инсталирането на вятърни и соларни съоръжения, да развие „енергийни общности“ и други подобни цели. Асоциацията на промишленостите в този сектор „Елетричита футура“ (Elettricità Futura) поддържа тезата, че това ще доведе до големи ползи и половин милион работни места.

„Вместо това сме свидетели как се залага основно на газа“, подчертава Леонарди. Новите структури ще са оперативни след между 5 и 10 години и ще имат активен живот от около 20 години. „Така, докато търсенето на газ ще продължава да се понижава, ние ще сме блокирали държавни и частни средства“.

На карта е заложено именно държавното финансиране, обяснява Леонарди. „Газовите компании залагат на финансиране от Плана за възстановяване и „РиПауър“ или поне да държавни гаранции за инвестиционен план, който ще ги обвърже още повече с газа през идните години на фона на спад на търсенето, както в Италия, така и в Европа. Според него междувременно „световната картина ще се промени, но не е казано, че новите доставчици ще са толкова стабилни, нито, че Русия ще остане враг завинаги“.

Друг критичен момент е забавянето на прехода към възобновяеми енергии, въпреки прокламациите. „Има разминаване между насочените към обществеността твърдения, в които „Ени“ говори за преход и декарбонизация и фактите – стратегията на компанията е да се извлича повече газ. Това твърди Антонио Трикарико, експерт по енергийни политики и активист от организацията за екологична справедливост „РиКамън“ (ReCommon).

В крайна сметка е очевидно, че печалбата и основната дейност на една въглеводородна компания са свързани с петрола и газа, според италианското издание. „Проблемът възниква, когато националната политика съвпада със стратегията на една компания“, според Матео Леонарди.

В Равена обаче продължава кампанията срещу новия регазификатор. „За нас е знак за една цялостна енергийна политика“, обяснява Джузепе Тадолини, говорител за Равена на координационната мрежа „За климата – без изкопаеми горива“. „Естествено отказът от изкопаеми горива ще е постепенен, но трябва да се започне отнякъде. Ако продължаваме да инвестираме, за да развиваме газовата инфраструктура, то ще вървим в противоположната посока“, смята той. БТА

- Реклама -spot_imgspot_img
ПОСЛЕДНИ НОВИНИ
- Реклама -spot_img
Related news
- Реклама -spot_img