От ръководителя на НАТО до президента на Украйна – редица от кандидатурите за Нобеловата награда за мир за 2023 г., депозирани още преди изтичането днес на крайния срок за това, показват, че и тази година престижните отличия са белязани от войната в Украйна. Това обаче не означава, че номинираните, които по някакъв начин са свързани с този конфликт, са фаворити за спечелване на отличието, отбелязва Франс прес.
Лауреатът на наградата ще бъде обявен в началото на октомври. Всяка година се предлагат няколкостотин имена на лица и организации за престижното отличие. През 2022 г. те бяха 343.
Досега стана известно, че Володимир Зеленски, президентът на Украйна, ще бъде предложен за наградата от десния норвежки популист – Кристиан Тибринг Гиеде. Зеленски се превърна в символ на съпротивата на Украйна на руската инвазия, започнала на 24 февруари миналата година.
Същият политик предложи и името на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, който, според него, заслужава отличието заради достойната му за пример работа начело на алианса в труден период за организацията, а именно брутална и непредизвикана офанзива срещу съседна мирна страна.
Председателят на пакистанския Сенат Садик Санджрани пък предложи за Нобеловата награда за мир президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган заради неговите усилия за мир преди и по време на войната между Русия и Украйна.
Предложени са и няколко противници на руския президент Владимир Путин, като Алексей Навални, блогър и активист, който сега се намира зад решетките в Русия заради обвинения, които той твърди, че са били политически мотивирани срещу него и който стана и жертва на опит за отравяне преди няколко години, а също и журналистът Владимир Кара-Мурза, който също е в затвора в Русия и който също бе жертва на два опита за отравяне.
Сред предложенията са и 20-годишната екоактивистка от Швеция Грета Тунберг, както и 27-годишната угандийска екоактивистка Ванеса Накате.
Миналата година Нобеловата награда за мир бе спечелена от трима лауреати – Украинския център за граждански свободи, беларуския активист, който се намира в затвора, Алес Беляцки и руската неправителствена организация „Мемориал“, за която руското правосъдие разпореди да бъде разпусната.
През 2021 г. Нобеловата награда за мир бе поделена от филипинската журналистка Мария Реса и от колегата й от Русия Дмитрий Муратов, главен редактор на „Новая газета“, който също е трън в очите на Кремъл.
Според директора на Института за изследване на мира в Осло Хенрик Урдал е малко вероятно Нобеловият комитет да присъди за трети пореден път награда на руски представители, които са противници и критици на Кремъл. Същото би могло да се случи и с номинираните, свързани с украинския конфликт, смята експертът. „Миналата година беше трудно за Комитета да пренебрегне въпроса, защото конфликтът в Украйна беше толкова важен и доминиращ, но е нужно светлините на прожекторите да бъдат насочени и към други международни проблеми на други места по света“, казва Урдал.
Източник: Габриела Големанска, БТА
