18.8 C
София
вторник, април 16, 2024

Проф. Даниел Вълчев: Свикнахме да ползваме съдебната реформа като политическо знаме

- Реклама -spot_imgspot_img
- Рекласма -spot_imgspot_img

Самоцелните изменения на Конституцията никога не са водили до нещо добро. Това заяви пред БНР деканът на Юридическия факултет в СУ „Св. Климент Охридски“ проф. Даниел Вълчев.

„От 5 изменения и допълнения на Конституцията, откакто тя е приета, в 4 сме включили въпроса, да не кажа, че сме изцяло посветили на съдебната рефома, и всеки път казваме, че това е първата решителна крачка към съдебна реформа. До тук имаме 4 първи решителни крачки. Време е да направим втората крачка. Не може така. Свикнахме да ползваме съдебната реформа като политическо знаме и то партийно знаме. Съдебната реформа – на мен не ми е ясно коя е. Какво да е – е въпрос на консенсус. Но нещо трябва да се направи. От една страна трябва да усъвършестваме мерки, например за неотклонение. Трябва да има симетрии в наказателния процес – това не е трудно. Проблемът е, че ние сме се фокусирали върху няколко персонални промени, което малко ни замъглява“, коментира той в предаването „Преди всички“.

Днес ще бъде представено юбилейното 20 издание на „Юридически барометър“. Като една от тенденциите, представени в анализа, проф. Вълчев подчерта бързината, с която се правят промени в законодателството:

„Ние сме абсолютни шампиони в лицето на Закона за здравето. Само за година беше изменен и допълнен 10 пъти. В едно от измененията – законопроектът е внесен в един ден, същият ден е разгледан в комисия, същия ден е гласуван на първо и второ четене и същия ден е изпратен за указ при президента“.

В края на всеки парламент се вижда едно почти истерично желание за внасяне на законорпоекти и за някаква бързина, отбеляза той и уточни:

„Последният парламент – в периода юли – декември 2022 г., има внесени 199 законопроекта за 6 месеца – огромно количество. Те не могат дори да се разгледат, камо ли да бъдат приети“.

По думите му са се опитали да проследят един от елементите на изборния процес – начина на гласуване. За машинното и хартиеното гласуване и промените през годините, той каза:

„Резултатът от всичко това е, че хората, които вярваха в машинното гласуване, започнаха да се разколебават. А тези, които вярваха в хартиеното гласуване, съвсем се отчаяха. В резултат на този дебат ние вместо да обединим обществото, успяхме още повече да го разколебаем, което не е хубаво“.

Акцентът на анализа не е върху политическите процеси в България, доколкото е възможно, защото законодателството е отражение на политически ситуации, коментира проф. Вълчев. Той даде пример с наказателното законодателство, което е темата на броя.

„Първият НК от 1951 г. за 17 години има 12 изменения. Действащият НК, между 1968 и 1998 г., е изменян 1 път годишно. Изведннъж от 1999 г., за 24 години той е изменян и допълван 84 пъти“.

Според него се вижда тенденцията към все по-голяма бързина в промените на наказателното законодателство:

„Още по-лошо – една реактивност, главно идваща от народни представители, като се случи нещо лошо в обществото, първата работа е да ожесточат санкциите. Това не е големият въпрос. Самата система на наказанията в НК до такава степен вече е объркана, че понякога за непредпазливи деяния наказанията са по-големи отколкото за умишлени. Този разговор отива отвъд политическата ситуация“.

„Много по-лесно е да се плъзхаш по моментните настроения на обществото, отколкото да обясняваш на хората коя е правилната посока и да се опиташ да ги подредиш зад себе си и да ги поведеш нанякъде. Много по-лесно е гневът на хората от нещо случилото се в обществото да го яхнеш – от това никога нищо добро не се получава. Превенцията е много по-важна“, категоричен е проф. Даниел Вълчев.

Той даде пример, че задържането под стража като мярка за неотклонение не означава, че човекът е виновен. Хората са много чувствителни по тази тема, но това са фундаментални принципи, от които ние не можем да се отклоним като демократично общество, подчерта той. По думите му трябва сериозно да помислим за усъвършенстване на мерките за неотклонение.

Според него основното е, че реформи на големи публични системи могат да станат с усилията на хората, които живеят в България. Може да ни го каже който иска отвън, но това са неща, които ние знаем, отбеляза проф. Вълчев. Според него просто не успяваме да се организираме да ги решим.

„Наказателното правораздаване е силен инструмент и когато той бъде насочен към хора, които не са извършили дадено деяние, това е много опасно. От друга страна не можем да затъпим този инструмент, защото в някои случаи той трябва да бъде остър“, коментира още Даниел Вълчев.

Източник: БНР

- Реклама -spot_imgspot_img
ПОСЛЕДНИ НОВИНИ
- Реклама -spot_img
Related news
- Реклама -spot_img