В епоха, в която информацията е едновременно сила и оръжие, финландският анализатор Пека Калиониеми, известен с работата си по разкриване на дезинформация, отправя тревожно предупреждение: Западът губи информационната война. Авторитарните режими и злонамерените актьори използват сложни стратегии, за да манипулират общественото мнение, докато демократичните общества се борят да се противопоставят ефективно.

Какво е информационна война?

Информационната война представлява целенасочено използване на медии, социални мрежи и други платформи за разпространение на дезинформация, пропаганда и манипулативни наративи. Целта е да се подкопае доверието в институциите, да се поляризира обществото и да се повлияе на политическите процеси. Според Калиониеми страни като Русия и Китай са усъвършенствали тези тактики, като инвестират значителни ресурси в операции за влияние, докато Западът често реагира бавно и разпокъсано.

Защо Западът изостава?

Калиониеми идентифицира няколко ключови причини, поради които Западът губи позиции в тази информационна битка:

• Липса на координация
  Западните държави често действат поотделно, вместо да обединят усилията си срещу дезинформацията. Това позволява на противниците да експлоатират пропуските в комуникационните стратегии. Например, липсата на обща стратегия между страните от ЕС и САЩ затруднява ефективното противодействие на координираните пропагандни кампании.
• Реактивен подход
  Вместо да разработват проактивни кампании за разпространение на точна информация, западните правителства и организации често само реагират на вече разпространени фалшиви наративи. Това ги поставя в постоянна отбранителна позиция, което е по-малко ефективно в сравнение с предварителното оформяне на общественото мнение.
• Недостатъчно финансиране
  Авторитарните режими отделят значителни бюджети за своите пропагандни апарати, докато инвестициите на Запада в стратегическа комуникация остават ограничени. Това несъответствие позволява на противниците да доминират информационното пространство, особено в социалните мрежи, където бързото разпространение на съдържание е от решаващо значение.
• Свобода на словото като предизвикателство
  В демократичните общества свободата на словото е основна ценност, но тя също така предоставя възможности за злонамерени актьори да разпространяват дезинформация без значителни ограничения. Калиониеми отбелязва, че Западът се колебае да въведе мерки за контрол на съдържанието поради опасения от нарушаване на гражданските свободи, което го прави уязвим.

Ролята на социалните мрежи

Социалните мрежи са основно бойно поле в информационната война. Платформи като X, Facebook и TikTok позволяват бързото разпространение на информация, но също така улесняват разпространението на фалшиви новини и манипулативно съдържание. Калиониеми подчертава, че алгоритмите на тези платформи често усилват сензационно или поляризиращо съдържание, което дава предимство на пропагандистите.

Той също така отбелязва, че авторитарните режими използват тролски ферми, ботове и координирани кампании за усилване на своите послания. Например, Русия е известна с използването на държавно спонсорирани медии като RT и Sputnik, които разпространяват дезинформация на множество езици, насочена към глобална аудитория.

Какво може да направи Западът?

Калиониеми предлага няколко стратегии за подобряване на позицията на Запада в информационната война:

• Инвестиране в стратегическа комуникация
  Западните правителства трябва да увеличат финансирането за кампании, които популяризират точна информация и противодействат на дезинформацията. Това включва създаването на ангажиращо съдържание, което може да се конкурира с пропагандата в социалните мрежи.
• Международно сътрудничество
  Създаването на международни коалиции за борба с дезинформацията ще позволи на Запада да координира усилията си и да споделя най-добри практики. Организации като НАТО и ЕС могат да играят водеща роля в това отношение.
• Образование за медийна грамотност
  Образоването на гражданите за това как да разпознават дезинформацията е от ключово значение. Калиониеми подчертава, че медийната грамотност трябва да бъде приоритет в училищата и обществените кампании, за да се изгради устойчивост срещу манипулации.
• Регулиране на социалните мрежи
  Въпреки че регулирането на социалните мрежи е деликатен въпрос, Калиониеми призовава за по-голяма прозрачност на алгоритмите и по-строги мерки срещу координираните кампании за дезинформация.

Информационната война не е абстрактна концепция, а реалност, която засяга демокрациите по целия свят. Според Пека Калиониеми Западът трябва да признае сериозността на заплахата и да предприеме решителни действия, за да си върне контрола върху информационното пространство. Без координирани усилия, проактивни стратегии и инвестиции в комуникация, демократичните общества ще продължат да бъдат уязвими пред нарастващото влияние на дезинформацията.

автор: Пека Калиониеми  източник: Х