Радев не притежава качества за идеологическо самоопределение - неговото поведение се определя от три основни фактора. Първо, обвързаност с авторитарни антидемократични сили - в чужбина и у нас. Второ, солдафонски афинитет към командване, еднолична власт и диктат, припознаване на държавата и обществото като разширен вариант на армейска йерархия. При това не каква да е армейска йерархия, а йерархия от руско-съветски репресивен тип.

Солдафонският манталитет, развит в рамките на тази йерархия се описва твърде добре от примитивната поговорка в североизточната сатрапия - "Я начальник - ты дурак, ты начальник - я дурак..." Третият фактор е изригналото безгранично властолюбие на примитивния солдафонски характер, на лице, което не разполага с познание и/или талант за управление, но много иска да командва всичко - колкото по-всичко, толкова по-добре.

Идентификацията на Радев по-плътно към Тръмп е опортюнистичен нагон в търсене на печеливша ниша за политическо противоборство. Десният радикален популизъм днес е на политическа мода и освен това неговата същност чудесно обслужва солдафонския авторитаризъм на поставения на държавния връх на България посредствен индивид, заболял от истерично властолюбие. 

От Фейсбук профила на политолога Огнян Минчев