Българската култура е получила 10 милиона лева от Норвежкия финансов механизъм. Това заяви министърът на културата Атанас Атанасов по време на изслушването му от постоянно действащата подкомисия за контрол върху управлението на средствата от европейските фондове към Комисия по въпросите на Европейския съюз.
„Когато стъпихме в длъжност разбрахме, че необяснимо защо нещата с норвежката програма са спрели. Успяхме да задействаме процеса отново и в българската култура се вляха допълнителни 10 млн. лв., които не са от бюджета“, каза министърът.
Той представи и двата проекта на ведомството, включени в Националния план за възстановяване и устойчивост. Те са свързани с развитие на културните и творчески сектори и с дигитализацията на колекции на музеи, библиотеки и архиви. „Това са огромни средства. Особено по първия проект се предвиждат около 80 млн. лв. Той е свързан най-вече с Национален фонд „Култура“. Всъщност битката за реформирането на този фонд е една от най-големите, които водим. Само допреди няколко години той боравеше с една скромна сума в сравнение със сегашните стандарти“, съобщи Атанасов. По думите му, фондът тази година разпределя 30 млн. лв., като в тази сума са и средствата от мерките, свързани с пандемията.
Добавянето на допълнителните 80 млн. лв по плана за възстановяване ще доведе и до необходимост от увеличаване на административния капацитет, добавя министърът.
Сходен проблем се забелязва и във връзка с българските проекти по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. „Когато преди десетина години съм работил с Министерство на културата, там имаше цяла дирекция по европейски програми и проекти. В момента това е съкратено до един отдел с много по-малък състав. Ако преди са били 13, сега са 4“, каза заместник-министърът Юрий Вълковски, като добави, че въпросът предстои да бъде уреден в устройствения правилник на ведомството.
„По отношение на Плана за възстановяване и устойчивост, ние сме много горди с това, че въобще имаме проекти, които са свързани с култура. Според последната статистика от 27 държави, мисля, че само 16 имат проекти, които са директно свързани с култура”, заяви заместник-министърът.
Юрий Вълковски коментира въпроса за бенефициентите. По думите му той е много важен, защото е свързан предстоящи законодателни промени, които се налагат. Според него една от първите законови промени е общините също да бъдат допустим кандидат по проектите, които ще бъдат отворени по Плана за възстановяване и устойчивост. По думите на Вълковски финансирането на читалищата е също е сред приоритетите.
Зорница Александрова от Министерство на културата разказа за програмата за културно предприемачество, която е в ход в момента. „Нейният фокус е насочен към осигуряване на достъп до култура и изкуства в по-отдалечени райони на страната”, каза тя и допълни, че за нея няма ограничения към бенефициентите, които могат да бъдат както читалища, така и неправителствени организации или общини.
Сред темите, коментирани около депутатските въпроси днес, бяха предизвикателствата пред проектите по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и проектите по подходите Интегрирани териториални инвестиции (ИТИ) и „Водено от общностите местно развитие“ (ВОМР) за период 2021-2027 г.
