Наесен България би могла да бъде част от Шенген. Това заяви в специално интервю за БТА министърът на външните работи Николай Милков. По думите му, за да се случи това, парламентът трябва да приеме в срок два закона – този за отчетност на главния прокурор и закона за реформата на органа за борба с корупцията.
“Това е необходимото условие в момента България да стане член на пространството без граници. Ако го изпълни, ще бъде приета заедно с Румъния”, подчерта дипломат номер едно на страната ни. Той обаче побърза да допълни, че ако отново закъснеем, съществува реален риск да бъдем разделени от Румъния.
Министър Милков взе днес участие в Първата конференция за сигурността на Черноморския регион под егидата на Кримската международна платформа, която се проведе в Букурещ.
“Това е сериозен инструмент, който служи за канализиране на политики, за тяхното предварително подготвяне така, че те да бъдат взети предвид от правителствата. България активно участва в тази платформа, защото тя, освен че позволява обмен на идеи, е и мощно средство за подкрепа на Украйна”, коментира за БТА българският външен министър.
Следва цялото интервю, което външният министър Николай Милков даде за БТА в Букурещ.
Министър Милков, на днешния форум в Букурещ не се взимат решения, а се обменят идеи. Чухме Ви от трибуната да призовавате за общ подход за сигурността на Черно море. Чухме обаче и Турция, която каза, че без нея това трудно би могло да се случило. Вашият коментар?
От една страна Турция е много важен партньор в Черноморския регион. Тя направи много през последните месеци за стабилизиране на ситуацията в региона. Тук искам да изтъкна споразумението за използване на турската газопреносна мрежа за доставка на природен газ от Азербайджан за България. То имаше и регионално значение, защото ние сме в състояние да експортираме по-нататък този газ за страни от региона, които се нуждаят. В същото време за региона са продуктивни и нужни единствено колективните подходи, които имаме в рамките на Европейския съюз и НАТО. Сепаративни действия не биха могли да бъдат продуктивни, особено в сложна обстановка, каквато е настоящата.
Отново от трибуната на конференцията в Букурещ заявихте, че България ще продължи да подкрепя Украйна толкова дълго, колкото е необходимо. Какви са времевите и практическите измерения на това обещание? С какво точно ще продължим да помагаме?
Това е обща позиция на ЕС и на НАТО, така че България се присъединява към този общ подход за подкрепа на Украйна. Както и досега, ще продължим да я подкрепяме, както с политически средства, така и с материална помощ.
Това изключва ли изпращането на оръжие за Украйна? Може ли България, по примера на държави като Гърция, да даде старото си оръжие на Киев в замяна на западно?
Това са възможни варианти, които са предмет на така наречените триъгълни сделки. Това е възможен вариант, който, предполагам, Министерството на отбраната би могло да обсъжда по всяко време, както с наши партньори, така и със самата Украйна.
Да погледнем и в по-далечна перспектива. Какво очаквате от срещата на върха на НАТО във Вилнюс? Ще има ли конкретно решение за обща стратегия за Украйна и за Черноморския регион?
В момента редица инициативи, които се подготвят за срещата във Вилнюс, насочват към такова решение. То би могло да бъде предмет на една бъдеща обща декларация между държавите членки на НАТО и Украйна. И там биха се фиксирали необходимите мерки и възможните политики по отношение на Украйна. НАТО не е и няма да бъде част от конфликта в Украйна, но в същото време оказва необходимата политическа и материална подкрепа на Украйна.
Но бих искал да насоча отново вниманието към настоящата конференция и да добавя, че се спрях на някои конкретни проекти, които се отнасят до нашата страна и които биха били в интерес на региона, в интерес на Украйна, в интерес на държавите-членки на ЕС и НАТО и в интерес на българските граждани. Това е например идеята за ускоряване максимално бързо на строителството на третия мост на Дунав при Русе. Важно е такъв призив да бъде направен оттук, в центъра на Букурещ, защото ние разчитаме на сътрудничеството с румънската страна това да се случи по най-бързия начин. То е фиксирано и в декларацията ни за стратегическо партньорство, която двамата президенти подписаха. Това са и въпросите, свързани с така наречената инициатива от море до море, за свързване на Беломорските пристанища и Беломорската гръцка пътна мрежа през България с румънското крайбрежие. Това има съществено значение във военен аспект по отношение на възможността за бързи и безпроблемни доставки. Тук трябва да се открои и проектът за петролопровод между Бургас и Александруполис, по-специално в посока от Александруполис към Бургас, който да доведе до възможност петрол от целия свят да бъде доставян на нашата рафинерия, за да може тя да да работи. Нашата рафинерия има много важно значение за българската икономика и за икономиката на страните от региона, защото ние изнасяме петрол, преработен бензин и дизел, за много от държавите в региона. А в момента една съществена част от преработения вече петрол под формата на дизел отива в Украйна. Въпросът за военната мобилност във всички негови аспекти също беше изключително важно да бъде поставен от наша страна. Военната мобилност е нещо, което е свързано със способността за бързо прехвърляне на военни части и материали от различните държави от региона. Това има отношение и към българското бъдещо членство в Шенген, защото военна мобилност без участие в Шенген е доста по-проблематична опция.
В Шенген кога и заедно с Румъния или по отделно?
Въпросът за Шенген вече е времево структуриран. Нямаме целеви дати, които да са формално приети. Бихме могли да прогнозираме, че при изпълнение на това, което имаме да свършим като задачи по този път, наесен България би могла да бъде част от Шенген. За тази цел всички дипломатически предпоставки вече са на лице. Имаме договорености с Европейската комисия, както и с нидерландската страна за това какво трябва да свършим, в какъв размер, в каква дълбочина. За да може това да се случи обаче, са необходими минимум два закона, които трябва да бъдат приети от парламента. Единият е прочутият вече закон за отчетност на главния прокурор, другият е законът за реформата на органа за борба с корупцията. Така нареченият КПКОНПИ.
Моят апел винаги е бил тези закони да бъдат приети, защото всъщност това е необходимото условие в момента България да стане член на Шенгенското пространство. Ако това стане, ще бъде заедно с Румъния. Ако обаче ние реализираме някакво ново закъснение и отново двата фундаментално нужни закона не бъдат приети, то тогава съществува риск и никой не би могъл да упрекне нито Румъния, нито Комисията, ако те процедират по разделен начин за Румъния и България. Това зависи от нас в този момент.
Източник: Мартина Ганчева, БТА
