„Няколко инструмента за над 5,7 млрд. лв. ще управлява регионалното министерство до 2027 г. за постигането на справедлив преход и конвергенция на регионите“. Това съобщи вицепремиерът и министър на регионалното развитие и благоустройството Гроздан Караджов на конференцията „След утрешния ден: Политики за растеж“.
Вицепремиерът представи политиките за регионално развитие, свързани с намаляване на сериозните различия в развитието на населените места в страната, постигането на икономически растеж и създаване на привлекателен начин на живот.
По Програмата за развитие на регионите 2021-2027 г. разполагаемият ресурс е 6,6 млрд. лв., заедно с националния принос. Близо 45% от него са мерки и инвестиции, с които ще се подкрепи декарбонизацията на българската икономика, за да се осигурят нови възможности и да се гарантира сигурност на хората. Трите въглищни региона у нас – Стара Загора, Перник и Кюстендил, като най-засегнати райони от прехода към нисковъглеродна икономика ще бъдат подкрепени със средства от Фонда за справедлив преход.
Останалата част от ресурса от 3,6 млрд. лв. е по линия на Европейския фонд за регионално развитие и ще бъде насочена към 50-те градски общини в България. От тях над 1 млрд. лв. е разпределен за инвестиции, които имат принос към смекчаване на климатичните промени. Това включва мерки за повишаване на енергийната ефективност в сградите, за развитие на устойчива градска мобилност, туризъм и зелена градска инфраструктура, посочи вицепремиерът.
Министър Караджов посочи още, че 741 млн. лв. от Националния план за възстановяване и устойчивост ще бъдат инвестирани в проекти за устойчиво енергийно обновяване на нежилищния сграден фонд. За „Зелена мобилност“ – пилотната схема за подкрепа на устойчивата градска мобилност чрез мерки за развитие на екологични, безопасни, функционални и енергийно ефективни транспортни системи, са заделени 100 млн. лв.
По плана за възстановяване ще бъдат вложени 2 млрд. лв. – заедно с националния принос – за саниране на жилищни сгради.
От останалите инструменти, които управлява МРРБ, в програмите на ЕС за териториално сътрудничество общо са планирани над 900 млн. лв. за подпомагане и насърчаване на „зелени“ политики, свързани с изменението на климата, опазване на биоразнообразието и насърчаване на дигиталната трансформация.
„Европейската комисия трябва да намери нов кохезионен механизъм за целенасочено и приоритетно развитие на инфраструктурата до 2030 г. за България и региона. Нашата дума трябва да се чуе в Европа“, призова вицепремиерът.
Той настоя за създаване на фондове, с които регионът да се приближи инфраструктурно до средното европейско ниво и изрази надежда ЕК да обърне внимание на инфраструктурния дисбаланс между региона и ЕС. Инвестиции са необходими не само в пътната, но и в тунелната, мостовата и железопътната инфраструктура. Само тогава България може да стане конкурентноспособна в зелените, иновативните и високите технологии.
Според вицепремиера пред политиката на сближаване и справедлив преход стоят сериозни предизвикателства. В България има общини, които са трайно недофинансирани, както и региони със силно изоставащи темпове на развитието в сравнение с други. „Това е първото предизвикателство, с което трябва да се преборим. Затова и работим по създаване на фонд за инфраструктурна помощ на общините на конкурентен подбор с капитал от 1 млрд. лв. национално финансиране. Предвиждаме още тази година да бъдат осигурени половин милиард лева“, посочи вицепремиерът. Той уточни, че в момента съвместно с Националното сдружение на общините се работи по критериите за сближаване.
